Han pasado varios años desde que Luke y Eli pisaran por primera vez el Planeta Rojo. Al plantar guindos en Marte, lo único que crece actualmente en este desolado planeta, padre e hija se embarcan en una emocionante búsqueda de los secretos que se esconden en los depósitos del polvo rojizo. Árboles cargados de frutos de color rojo oscuro crecen bajo las cúpulas de todos los invernaderos especializados, excepto uno: el Distrito 24. Mientras sus trajes de astronauta se llenan de soledad, miedo, incomprensión y dolor, los trágicos acontecimientos del pasado siguen pesando sobre ellos como las sombrías nieblas de Marte. Aunque a menudo se obligan a no pensar en el hogar que han dejado temporalmente, las chispas de sus historias y recuerdos no pueden extinguirse por completo: los empujan hacia los pequeños y significativos detalles y acontecimientos que han moldeado sus vidas. ¿Por qué importa cómo come Eli sus guindas, o qué árbol plantó Luke cuando era niño? ¿Pueden la antigua finca, el huerto, el lago cercano, la tranquila feria del pueblo y una red de canales y bosques entrelazados ser el esqueleto y la sangre vital de una familia? En su primera novela, Boris Džinić entrelaza hábilmente el pasado y el presente de sus personajes, ofreciéndonos una conmovedora historia sobre el poder de los recuerdos, el amor, el dolor, el sufrimiento y los lazos inquebrantables entre las personas. Distrito 24 nos recuerda que, incluso en los lugares más oscuros, es posible conservar la alegría de vivir y la convicción de que merece la pena volver a lo que nos espera.

In his debut novel, Francesco Aloia comes to terms with the past and his family, keeping his grandmother Ada's teachings firmly in mind. After leaving home and finding his own path, he returns to the places of his childhood during a summer and confronts a particularly "overbearing" grandfather, Tanino 'e Bastimento, a man of honor who, after a couple of murders and many years in prison, after challenging a Camorra boss, now must face one final duel "in absentia"—this time with his grandson.

Тази история е паяжина от скъсани нишки: ако успееш да хванеш една, останалите се изплъзват. Това е историята на една тревожна поредица от смъртни случаи в света на порнографията между Рим, Милано и Торино, но е и историята на разследването, проведено от главен инспектор Витория Де Фео. Това е историята на двойка двайсетгодишни, Бет и Тео, които се озовават по същата следа в търсене на сензация, за да съживят своя блог, а също и историята на опита на един разследващ журналист да направи сензацията на живота си. Около техните сложни издирвания се движи сюрреалистичен хор от гротескни персонажи: хирурзи, които забогатяват, търгувайки със секс играчки, моделирани по анатомията на мъртви порнозвезди, лукави адвокати, които държат стажантите на къса каишка, съдебни анализатори, които се опитват да пробият като ютубъри, бивши актьори от детски предавания, изпаднали в немилост, психиатри, които се преобличат като авокадо по време на сеансите, словоохотливи инфлуенсъри, надрусани с кокаин, мазни мениджъри на порноактриси. Всичко това е придружено и подправено със синтетични наркотици и обвързващи договори , отрязани ръце и лимонови пайове, домашни зайци и траш програми, складове на Икеа и порнографски декори. Зад най-чистосърдечното разследване се разкриват прояви на една истинска порнография на съществуването, за която вече няма нищо неприлично.

„U ruci držite roman koji obiluje licima koja su delimično nestala, delimično (ne)stvarna, na marginama istinitosti. U hostelu Preko granice moguće je veđto spojeno i ujedinjeno sa nemogućim, ipak sve je izuzetno životno i materijalno, neknjiško. Lekićeva jezička izbrušenost i detaljistički pristup rubnim emocionalnim stanjima navodi preko granice očekivanja.“

Siamo negli anni Settanta quando William “Mole Man” Lyttle scava, nel tunnel sotto la propria casa, una frase destinata a influenzare irrevocabilmente il corso del mondo: “Le nostre vite non ci sembrano più delle storie”. La protagonista di questo romanzo autofinzionale è Emma, trentatré anni, impegnata a comprendere le proprie radici ceche, a elaborare la morte della madre e a trovare una risposta alla scomparsa della compagna. Intorno a lei la storia non scorre: si accumula, si frammenta. Tra le sue macerie si innalzano acque sempre più minacciose e si propagano incendi sempre più vasti. Emma attraversa tutto questo nel tentativo di allontanarsi da un amore in cui si vince e si perde allo stesso tempo. Nel suo racconto arriviamo alla fine insieme, oppure ciascuno per conto proprio; ciò che resta è la storia. E con essa una domanda: il racconto può aiutare a fare i conti con la tragedia?