En Als de dieren, una mujer indaga en aquello a lo que se tuvo que enfrentar tras dar a luz por primera vez —una experiencia tan oscura que se resiste a la lengua y al significado—. Busca puntos de apoyo en el reino animal y en los antiguos mitos, pero también en la memoria física de su posparto: fotos, correos e, incluso, las listas de la compra de aquella época tan cruda. ¿Cómo se convierte una en madre, mucho después de haber traído a alguien al mundo? ¿Y cómo se pueden volver a juntar los pedazos de una persona después de que se haya desmoronado?

Sisifo vaga per l’inferno spingendo una sedia a rotelle vuota e non sa di preciso che cosa ci faccia lì, eccetto che deve passare a prendere sua figlia – affetta da molteplici disabilità – dal centro diurno. Una missione che fallisce di continuo, e al termine della quale ritorna delusa nel fatiscente appartamento al piano terra di uno stravagante condominio. Quando la sua padrona di casa, apparentemente dal nulla, si mette a conversare con lei, Sisifo inizia di colpo a ricordare. Giorni come strani sintomi è una lotta contro il tedio, un’indagine sui confini della maternità, della speranza e della disperazione, della vita e della morte.

Mia ma dwadzieścia siedem lat i codziennie musi oglądać to, co na tym świecie najgorsze: pracuje jako moderatorka treści i cenzuruje najbardziej brutalne filmiki krążące w sieci. Odkąd Ruben, jej były chłopak, zginął porażony prądem w wannie, żyje w pętli nihilizmu i wyrzutów sumienia, znieczula się pracą i psychotropami, co jakiś czas ocucana przez przyjaciół, Dennisa i Miriam. Przeszłość Mii z Rubenem to archiwum wspomnień bolesnych jak te scenki, które musi usuwać z sieci. Niestety nie jest w stanie wymazać z pamięci jego szantażów emocjonalnych i oskarżeń o to, że pożera go jak modliszka, tak samo jak lęku przed rozstaniem. Ale kiedy natrafia na filmik, na którym Sofia, dziewczyna bardzo do niej podobna, rzuca się z mostu, Mia otrząsa się i postanawia podążyć jej śladami: spotyka jej chłopaka, wschodzącego muzyka o imieniu Lapo, i przyjaciółkę Margot, pracującą jako dziewczyna do towarzystwa i tancerka w nocnym klubie. Daje się uwieść obojgu, niczym w lustrzanym kalejdoskopie. Razem z Miriam i Margot wchodzi w pakt wychodzącego poza schematy siostrzeństwa, który pomoże jej rozbić skorupkę bólu. ,,Modliszka” to opowieść o samotnej, młodej kobiecie, która mierzy się ze stratą i próbuje wyzwolić się z atawistycznego poczucia winy, żeby móc wyruszyć na poszukiwanie nowej wersji siebie.

В едната ръка кенче светла бира, в другата броеница, в устата цигара, а по радиото звучи Аеросмит. Три момичета, които изпитват чувства едно към друго, пътуват с раздрънкан опел из провинциална Полша. Едно от тях разказва на останалите за живота си: първото училище, първото приятелство и първата си любов. Ловът на духове от 90-те и първото десетилетие на 2000-те години, предприет от разказвачката на този роман за пътя, се оказва всъщност проникновен анализ на класовата и половата идентичност и опит да се опише хомоеротичното желание: първо напълно потиснато от хетеронормативността, след това показано с малки жестове и целувки, а накрая – открито изразено по време на пътуването с кола. Географската му дестинация е Радом, но екзистенциалната му цел е трансгресията, утвърждаването и екстатичното преживяване на свободата. В съвременната полска литература са малко книгите като „Не всички ще отидем в рая“ на Олга Гурска. Авторката е постигнала това, което дълго време изглеждаше невъзможно: описала е безкомпромисно преживяването да израснеш като лесбийка в Полша през 90-те години по начин, който позволява на книгата да достигне до широката аудитория. Въпреки че са минали три години от публикуването ѝ – което е дълго време в днешните пазарни условия – книгата все още се чете и обсъжда, и макар че периодично в Полша се публикуват лесбийски книги, тази остава единствената, която успешно е пресъздала лесбийския опит в роман. В какво се състои нейният успех? „Не всички ще отидем в рая“ предизвиква емоции с автентичните си, универсални описания на любовни дилеми в преходната реалност на ранния капитализъм, пренесен в Полша от Запада през 90-те години на миналия век. Описва прехода от ХХ към XXI век не през призмата на политическите събития и еманципацията на големите градове, а чрез описанието на всекидневието в малкия град, масовата религиозност, смесена с пробуждащата се сексуалност и музикалните увлечения на днешните милениали. Подобно на най-добрата литература, така и тази говори за идентичността, без да използва тази дума. Гурска пише с жив и изразителен език, от сърце, но и с философска проницателност. Книгата е безспорно лесбийска класика. — Д-р Малгожата Тарновска-Шикора