Крим. Саме тут минуло дитинство, юність і перше кохання головної героїні роману. Саме тут вона зрозуміла, що є українкою. Ні дідусь-підполковник КДБ, ані російська кров у венах не стали цьому на заваді. Наче орнамент, у романі переплітаються кримськотатарська культура і українська історія. На сторінках книжки читач зустрінеться з кримськими татарами, караїмами, українцями, росіянами, німцями, євреями, греками, вірменами Криму, крок за кроком відкриватиме шафи з родинними скелетами. Разом з головною героїнею та її подругою Аліє пройде шлях від їхнього дитинства – з 1990-х – аж до окупації півострова Росією в 2014-му, з екскурсами в давнішу історію Криму. «За Перекопом є земля» — це спроба відкрити материк для півострова, а півострів для материка з незвичного ракурсу. Адже і там, і там є земля. Її варто пізнати й повернути їй цілісність.

Тази история е паяжина от скъсани нишки: ако успееш да хванеш една, останалите се изплъзват. Това е историята на една тревожна поредица от смъртни случаи в света на порнографията между Рим, Милано и Торино, но е и историята на разследването, проведено от главен инспектор Витория Де Фео. Това е историята на двойка двайсетгодишни, Бет и Тео, които се озовават по същата следа в търсене на сензация, за да съживят своя блог, а също и историята на опита на един разследващ журналист да направи сензацията на живота си. Около техните сложни издирвания се движи сюрреалистичен хор от гротескни персонажи: хирурзи, които забогатяват, търгувайки със секс играчки, моделирани по анатомията на мъртви порнозвезди, лукави адвокати, които държат стажантите на къса каишка, съдебни анализатори, които се опитват да пробият като ютубъри, бивши актьори от детски предавания, изпаднали в немилост, психиатри, които се преобличат като авокадо по време на сеансите, словоохотливи инфлуенсъри, надрусани с кокаин, мазни мениджъри на порноактриси. Всичко това е придружено и подправено със синтетични наркотици и обвързващи договори , отрязани ръце и лимонови пайове, домашни зайци и траш програми, складове на Икеа и порнографски декори. Зад най-чистосърдечното разследване се разкриват прояви на една истинска порнография на съществуването, за която вече няма нищо неприлично.

“Not All of Us Will Go to Paradise” is an anti-road-trip and anti-coming-of-age novel. With effortless audacity and a keen awareness of its own genre boundaries, it portrays coming out as a journey—through memory, shame, class, religion, and the body. The narrator returns to the 1990s and early 2000s: to the world of VHS tapes and 00’s music, yet this cultural veneer crumbles beneath the weight of individual experience. With remarkable acuity, Górska reconstructs the landscape of Poland's post-transformation years, when the promise of a better life shaped both public imagination and private longing. It is a meditation on language itself: on how much it makes possible, how much it withholds, how deeply it can wound, and how ecstatically it can liberate. Górska is not writing a manifesto. She is writing about experience: sensual, painful, amusing, and shameful—and about a language that trembles, just as the body trembles. “Not All of Us Will Go to Paradise” is a hauntological expedition into the recent past, and a brilliant narrative reminding us that stepping out of the shadows does not always mean immediate salvation.

Wszystkie dobre laleczki to powieść o Vanji, milenialce, która kończy trzydzieści lat i uświadamia sobie, że w jej życiu nic nie wygląda tak, jak sobie wyobrażała. Nie została sławną artystką, lecz scenarzystką tanich telenoweli, nie ma dzieci, nie jest w związku, cierpi na silne stany lękowe, a jej relacje z rodziną są dalekie od idealnych. Kiedy pod drzwiami Vanji pojawia się była dziewczyna z dzieckiem, bohaterka pozwala im przez pewien czas zostać, mimo że Svetlana złamała jej serce. To skłania ją do przewartościowania swojego życia. Rozdarta między pragnieniem robienia tego, co kocha, a próbą przetrwania we współczesnym Belgradzie, Vanja dochodzi do wniosku, że musi coś zmienić. Impulsywnie podejmuje decyzje o odejściu z prac przy telenoweli. W tym samym czasie właściciel wyrzuca ją z mieszkania, by wynająć je rosyjskiemu małżeństwu, które może płacić znacznie wyższy czynsz. Svetlana odchodzi, ponownie ją porzuca. Vanja zostaje sama i nagle czuje się jak mała dziewczynka, która nie potrafi zatroszczyć się o siebie. Podczas pakowania rzeczy przypadkowo oblewa nogę wrzątkiem i doznaje poważnego oparzenia. Zaczyna się zastanawiać, czy to na pewno był wypadek? Nie wiedząc, co dalej, Vanja wraca do matki, do małego miasta niedaleko Belgradu, gdzie czeka na nią wszystko to, od czego próbowała uciec. „Gdybym wiedział, jak pisać, pisałbym jak Katarina. Za tą żartobliwą myślą, która przemknęła mi przez głowę, kryje się w rzeczywistości mój podziw i przyjemność płynąca z czytania dzieła Katariny Mitrović oraz z prawdziwości jej słów. Katarina pisze o sobie, ale pisze też o mnie, o mojej siostrze, matce, moich przyjaciołach. Kiedy będziecie czytać tę powieść, będziecie mieli wrażenie, jakby ktoś napisał ją o was” – Vladimir Tagić. „Szybka, ekscytująca, zabawna, obrazowa i głęboko przeżyta. Wszystkie dobre laleczki są żywe, istnieją ze złożonymi rękami, potarganymi włosami, szklanym spojrzeniem i śmieją się nam w twarz” – Anica Dobra.

Осемгодишният Щерн живее в Грейщад. Баща му е дипломат, а майка му е затворена по характер художничка, която все повече се отдръпва в себе си. Без да е указано изрично, читателят отрано разбира, че родителите на Щерн се развеждат. Появява се леля Ема (сестра на близък приятел на бащата на Щерн, млад амбициозен полковник от армията), която трябва да се грижи за момчето, докато баща му е в командировка в чужбина. Той е обещал да се върне за рождения ден на Щерн точно преди Коледа, но скоро става ясно, че спазването на това обещание е много сложно, точно както политическата ситуация в страната. Грейщад подозрително напомня на София, но лесно може да бъде която и да е друга централно/източноевропейска столица. Неясно остава и кога точно се развива историята – различни препратки към 30-те, 40-те, края на 80-те или дори настоящия момент, са пръснати из повествованието. Това създава съноподобна атмосфера на déjà vu и deja vécu, предизвиквайки усещането за повторение на историята, за памет и травма. Романът смесва паралелни сюжетни линии и алюзии към теми като популизъм, паравоенни крайнодесни организации и опасните ефекти на социалните медии. Книгата започва с няколко привидно несвързани събития в Грейщад. Обувки започват да изчезват от произволни къщи, разположени в различни части на града; мистериозен аристократ с амбициозни планове пристига с дирижабъла си. Летящата му резиденция остава заплашително да се рее над града, въплъщавайки по този начин чувството за заплаха и безпокойство, което се настанява във въздуха. Баронът има коварен план, който ще бъде разкрит много по-късно – да открадне мечтите на жителите на Грейщад.

Приятелска компания се сформира след инцидент на концерт на италианската поп дива Верда в Берлин, на който българката Нора припада заради прием на свръхдоза психостимуланти. Присъстващите в ложата – гръцкият предприемач Адриан и фотографът швед Йохан, както и двойката от Израел - терапевтът Сол и художничката Лилит, помагат на пострадалата. Шестимата постепенно се сближават и започват да се срещат на различни места из Европа. Всеки от тях изглежда успешен и щастлив човек, но дълбоко в себе си носи травмите от миналото. Тези травми пораждат у всеки „малък грях“ – пристрастеност към алкохол, психостумуланти, изневяра, лъжа, манипулации и самонадеяност. Нора се увлича по Йохан, а Адриан и Сол решават да изградят модерен ритрийт център на остров Крит. Компанията се събира там на почивка. По време на групова терапия, всеки споделя своя „малък“ грях. Лилит заявява, че е прелюбодействала с Адриан. Разтърсен от чутото, Сол се подлага на древния ритуал на прескачане на бик, който символизира Божия съд. Бикът го наранява. След време всеки един се опитва да се справи с пораженията от този ден. Йохан вече не пие. Лилит и Адриан живеят заедно в Сан Франциско. Нора лекува зависимостта си, а Сол е инвалид. Един ден той получава пратка от Лилит – негови стари терапевтични записки. В тях пише, че Лилит вероятно е рожба на кръвосмешение. Разбира, че на груповата сесия тя е излъгала, за да го накаже за жестоката му преценка. Нейният „малък“ грях е бил лъжата, а не изневярата.

Изминали са вече няколко години, откакто Люк и Ели за пръв път са стъпили на повърхността на Червената планета. Със засаждането на вишни на Марс, единствените растения, които засега успяват да виреят на тази мрачна планета, баща и дъщеря започват вълнуващо преследване на тайните, погребани под пластовете червеникав прах. Дърветата, отрупани с тъмночервени плодове, растат под куполите на всички специализирани оранжерии, освен в една — Район 24. Докато вътрешността на астронавтските им костюми все повече се изпълва със самота, страх, неразбиране и тъга, трагичните събития от миналото продължават да ги притискат като мрачната марсианска мъгла. Макар често да се принуждават да не мислят за дома, който временно са напуснали, искрите на техните истории и спомени не могат да бъдат напълно угасени — те ги връщат към дребните, но важни моменти и събития, оформили живота им. Защо е важно как Ели яде вишните и кое дърво е засадил Люк като малък? Могат ли старата ферма, овощната градина, близкото езеро, утихналият селски панаир и мрежата от преплетени канали и горички да бъдат скелетът и жизнената система на едно семейство? В дебютния си роман Борис Джинич умело преплита миналото и настоящето на своите герои и ни поднася трогателна история за силата на спомените, любовта, болката, страданието и неразривните връзки между хората. "Район 24" ни напомня, че дори на най-мрачното място е възможно да съхраниш радостта от живота и вярата, че си струва да се върнеш към онова, което те очаква. Роман за силата на спомените, любовта, страданието и неразривните връзки между хората.