бяхме в игралната зала на ъгъла имахме малко пари само четири евро половината заложихме на рулетка и ги загубихме излязохме навън пушихме и казахме другата половина отиват за мача бетис срещу райо и двата отбора отбелязаха влязохме и погледахме екрана няколко хрътки тичаха след заек но заекът беше фалшив може би хрътките не го знаеха може би само се правеха че не го знаят не разбрахме но спечелихме и заложихме всичко на рулетка и удвоихме парите излязохме на улицата влязохме в един магазин в хладилника имаше бутилка нести отвън се стичаше една капка а отвътре беше пълна с кристалчета толкова беше студена по гърба ни се стичаше капка пот и се стичаше надолу под тениската всички капки (тези на нести и тези на гърбовете ни) изчезнаха едновременно но не разбрахме когато излязохме на улицата си купихме пликчета от по пет евро и ги скрихме в чорапите седнахме на бордюра забиха ни се камъчетата в бедрата по космите на бедрата направихме равносметка все още ни оставаха пари казахме момчета какво ще правим помислихме извадихме пликчетата от по пет от чорапите скрихме ги в храста казахме играе ми се теккен да врътнем една фифа играе ми се ейдж ъф емпайърс дойде полицията казаха ни извадете си личните вещи казахме не господин полицай нямаме нищо тръгнаха си извадихме пликчетата от по пет от храстите опаткахме ги и ги хвърлихме на последният лъч светлина на деня му отне осем минути да стигне от слънцето до земята и после се стъмни казахме хайде на панаира качихме се на блъскащите се колички казахме хайде от много време не сме ходили помислихме си че ако ходехме винаги нямаше да ни харесва толкова помислихме си че желанието е като растение трябва да знаеш от колко вода има нужда купихме си жетони качихме се в количките изпънахме вратове и видяхме неоновите светлини но музиката беше толкова силна че не чувахме гласовете си и не чувахме и гласовете в главите си които казваха че щастието е като смъртта трябва да знаеш да го приемеш сметнахме разходите вече нямахме пари бяхме гладни и жадни и трябваше да вървим пеша за да се върнем вкъщи вървяхме с ръце в джобовете някой каза най-хубавият момент от деня беше когато спечелихме при залагането и някой каза че най-хубавият момент от деня беше когато не усещах самота и някой каза най-хубавият момент от деня беше когато си тръгнаха полицаите и някой каза най-хубавият момент от деня беше когато някой каза в колко ще се видим днес
[…]
когато почина баща ти не се бяхме виждали от години но хванах два самолета и после такси и дойдох да те видя в град различен от този в който бяхме израснали заедно някои улици ми напомняха на други същото се случваше и със сградите и с пейките в парковете не те попитах от какво е починал баща ти нещо със сърцето предполагам не те попитах и на каква възраст е бил но нямаше шейсет после видяхме кучето ти което беше на шестнайсет години и още беше живо въпреки че беше сляпо и се напикаваше в апартамента но това не беше нещо ново защото винаги се е напикавало у вас тогава дойдоха и останалите и се събрахме всички заедно след много години и отидохме на купон и ми се доплака въпреки че умрелият не беше баща ми но си помислих че не си заслужава да плача защото всички бяхме заедно и бях хванал два самолета и такси и преди да си легна изпих четири чаши вода и после си сипах още една но не можах да я допия и я оставих на нощното шкафче
[…]
докосвах мазилката на стената в стаята ми с върха на пръстите мислех си: иска ми се стените да бяха гладки да бяха току-що боядисани мислех си: тази нощ ще плача докато не заспя мислех си да изляза на балкона и го направих и видях една тухлена сграда същата като нашата колко е красива тухлата издържа повече от камъка и от човешката плът и видях антени и климатици и видях растения и други хора излезли на балконите и видях едно момче да звъни на домофона и видях друго момче да слиза на входа и видях как си подаваха ръце и си казваха довиждане и видях друго момче което вървеше по средата на улицата с татуировка на зидан на лявото бедро и не го поздравих но го познавах и видях друго момче на скейт по средата на улицата и когато го поздравих погледна нагоре с притворени очи и щом погледът му ме срещна ги отвори и също отвори уста за да се усмихне и после си тръгна надолу по улицата и когато си тръгна надолу по улицата видях заведението на ъгъла и си дадох сметка че има обява дава се под наем спомних си че преди беше фризьорски салон че преди това беше видеоклуб че преди това една госпожа продаваше хляб че преди това не знам защото все още не се бях родил и когато слънцето започна да се снижава цветовете се промениха станаха трудни за обяснение както когато искаш да кажеш името на някое дърво но не знаеш имената на дърветата както когато искаш да кажеш името на някое цвете но не знаеш имената на цветята няма нищо че не ги знаеш повече от достатъчно е да си сигурен че ще ги има много време както става с тухлите и когато слънцето изчезна отидох в къщата на приятел защото техните бяха на почивка и защото беше на няколко улици от вкъщи но в друга тухлена сграда същата като нашата тогава играхме на PES 6 играхме на интер челси 2 часа и барса милано 3 часа след това свалихме музика от торента и пуснахме песни в ютюб тогава погледнах един плакат на ал пачино в белязаният и ми се прииска да е на стената в моята стая но също ми харесваше че е на стената на другия за да мога да го виждам когато му отивам на гости после вървях обратно към вкъщи и си помислих: бих се качил на автобус но не са ми останали пари и си помислих: бих се качил на автобус без да знам къде ще сляза и по пътя да виждам момчета които набират телата си на лостовете и оставят мускулите си напрегнати едва за миг докато автобусът преминава по улиците и си помислих това но нямах пари и беше нощ и вкъщи пуснах телевизора но не намерих нищо за гледане и си помислих: знам че на този свят има повече от това което съм видял отвъд заведението на ъгъла отвъд домовете на приятелите отвъд мястото където може да те остави един автобус отвъд сградите и фабриките отвъд незастроените терени знам че има много повече знам че има други светове знам че няма да ги опозная знам че ме е страх от всичко знам как изглеждат коридорите вкъщи затова не паля лампата и се тръшвам на леглото на тъмно знам че съм по-тъжен когато съм сам защото знам че пред хората не трябва да изглеждаш тъжен знам всичко това както също така знам че тъгата която чувствам между гърлото и корема си ще издържи много години ще издържи повече от тухлите направени да издържат повече от хората защото когато умра тъгата ми ще се превърне в енергия със способност да се движи из света енергия която ще може да ходи нагоре и надолу и напред и назад която ще може да влезе в гърдите на кое да е друго момче в кое да е кътче на планетата и когато животът на планетата се изчерпи и не остане и нито един признак за живот ще се движи през безкрайността на вселената за да докаже че въпреки че не е била необходима е била неизбежна
[…]
На плажа сложихме кърпите една до друга но вие си останахте сами повярвай ми не ме подразни че подпря глава на краката ѝ и тя целуна устата ти със своята уста от това разстояние сигурно дупките на носа се виждат много големи сигурно се виждат всички петна и косми които се появяват само отблизо тя прокара пръсти през косата ти сякаш чоплеше в пясъка повярвай ми не ме подразни когато другите отидоха да плуват и останах на моята кърпа забавлявах се погледнах небето и видях оранжеви облаци де да валеше помислих си погледнах морето и чух крясъците на чайките погледнах пясъка и прокарах пръсти през него сякаш е твоята коса намерих парчета полирано стъкло и миди с червеникав цвят искаше ми се да се изкъпя но другите вече бяха много далече повярвай ми не ме подразни аз и не знам да плувам толкова добре когато се върнаха другите не внимавах какво казват (ние сме като онези растения които растат в пясъка) (всичко е въпрос на размножаване) (на оцеляване) (това е трудно за разбиране ако още не си правил секс) (ако не разбираш важността на слюнката) през нощта усещах че тялото ми гори казах си: ще бъда сам цяло лято и през септември ще си потърся работа в чужбина когато отидохте да си легнете си ви представих заедно предполагам че и вашите тела също са били топли от слънцето помислих че сигурно те целува по устата с отворена уста помислих че никой друг нямаше да чуе какво си говорите и че на загасена лампа не се виждат нито онези косми нито онези петна и никой няма да разбере че миглите ти са по-дълги от нейните също си помислих че бих искал да плувам по-добре и да не усещам как сърцето ми понякога се покрива със странна плесен както се случва на последния портокал в купата.
[…]
един ден някой казал ще взема тази кал и ще направя тухла после още една после още една после ще ги събера после ще направя къща после дошло всичко останало: сгради градове градове около тези градове в тези сгради от тези градове около тези градове живеят хората които ден след ден се показват на прозорците към вътрешния двор и простират дрехите внимателно както са го правели техните майки поглеждат небето и си мислят дано дойдат облаците дано падне дъжд който да отнесе всичката мърсотия да свали слоевете и слоевете боя от стените да отнесе кучешките изпражнения изсъхнали след няколко дни на слънце да отнесе дърветата и клоните колите и моторите един неспирен дъжд който да превърне улиците в реки който постепенно да извади сградите една по една асфалта метър по метър дъжд който да сложи край на жегата и когато сложи край на жегата на сградите на колите на дърветата на моторите и на уличните лампи да завали един по-слаб дъжд който да ни остави да излезем без дрехи и да погледнем небето с отворени ръце и твърд пенис дъжд който да остави завинаги чиста кожата ни това би била нашата мечта: един празен свят който вече не може да те кара да страдаш въпреки че ако се замислиш настоящият свят също не може но настоящият свят обаче който е започнал с една тухла той успя да ти изтръгне възможността да откриеш красотата затова в настоящия свят в който има толкова красиви неща които не сме в състояние да открием трябваше да намерим убежище във всичко лошо и болно и затова сега сме длъжни да открием красотата където никой не я е видял досега