Преди да срещне новите си приятели, Нора отглеждаше свой личен живот. Правеше го така, както планираше работното време – чрез проучване, категоризиране и графици. Какъв е рейтингът на тази постановка, ревютата достатъчно добри ли са? Участват ли известни актьори? Добре, влиза в списъка за гледане! Не търсеше компания. Виждаше как жените на нейната възраст се движат в групички, като стадо глигани в търсене на прехрана – мъже, наслади и преживявания. Струваше й се твърде ангажиращо да се съобразява с нечии капризи и очаквания. Така личният й живот прорасна като опашка на служебния. Българката съчетаваше командировките с културни събития – изложби, концерти, спектакли. Изпитваше удоволствие от тези „бягства“, както ги наричаше. Няколко пъти отиде на ритрийт. Организаторите обещаваха „трансформиращи преживявания“, „вътрешни пътувания“ и „изпращане на желания към Вселената“. След като повтори символично раждането си, а после проплака, лазейки по пода като непроходило дете, разбра защо в групите няма мъже. Никой нормален мъж не би ритал с крачета по гръб, в очакване да го повият. И друго я дразнеше. Вероятно съществуваше някаква завера, според която щом жени се съберат на ритрийт, трябва да са небрежни към външния си вид – да не мият косата си, да не носят сутиен; да не свалят грима или изобщо да не слагат, да обуват памучни развлечени панталони, издути на коленете, и да пропушат, ако са спрели цигарите. Същата разпуснатост се забелязваше и в думите. Матроните, които в реалния живот бяха изрядни майки, съпруги и корпоративни лъвици, загубваха мярка, щом трябваше да споделят прегрешенията си.

На един такъв ритрийт в Родопите участничките дадоха обет да не говорят с никого освен с наставничката – жена на неясна възраст – може би над седемдесет – с дълга бяла коса, бели дрехи и обувки. „Прилича на рекламно лице на препарат за пране“, изучаваше я Нора. – Ако още работех в рекламна агенция, щях да направя телевизионен клип с нея. Никой маркетинг мениджър няма да откаже да види как баба му пере дрехите“. Всички боготворяха жената в бяло – искаха да се харесат, лъжеха за греховете си – преувеличаваха ги и разкрасяваха. „Не съм достатъчно добра майка – поставям кариерата преди грижата за децата“, „Изневерявам на мъжа си“, „Оставих баща си в хоспис и не го посетих до смъртта му“ – колкото по-тежко беше провинението, толкова шансът да привлекат вниманието на белокосата нарастваше. Седнала сред тях, в кръг на пода, Нора мълчаливо слушаше изповедите. Когато дойде нейният ред, тя впери тъмния си поглед в дестилирано сините очи на наставничката и заяви – „Дрогирам се. Ако не го правя, няма да оцелея“.

Няколко часа след груповия сеанс една от помощничките – млада жена с изпъната до болка коса, също облечена в бяло, почука на вратата на стаята и я помоли да напусне центъра още същата вечер.

– Ще ви възстановим цялата сума, но не можете да останете тук. В условията на договора, който сте подписали, има клауза, че е забранен приемът на алкохол и наркотични вещества. Нора не каза нищо. Очакваше тази развръзка, дори я желаеше. „Хайде сега да ви видя, грешници-повлекани, коя е по-непоправима. Аз или вие?“ Може би й харесваше да побеждава във всички битки, а може би наистина не можеше без антидепресантите. Не се разделяше с металната кутийка. Отваряше я още със сутрешното кафе. Адералът я спасяваше от постоянната умора, държеше я във върхова форма по време на галопиращите една след друга срещи, подаваше й навреме нужната информация. Работата й се състоеше от непрестанни преценки, прогнози и трудни решения. Нямаше право на грешки. Десетки очи, вперени в нея, очакваха както успеха, така и провала й. Имаше поддръжници, но и врагове. По обяд приемаше втора доза, а вечер, когато сърцето й блъскаше в гърдите и ръцете потреперваха, Нора взимаше от седативите, с които адреналинът заспиваше, за да бъде събуден отново на следващия ден.

Всички тези „малки войници“, както наричаше антидепресантите, правеха живота й поносим. Грешка в дозите предизвика припадъка в Берлин. Тя купи билет за концерта месец по-рано. Шофьорът й, възпитан млад мъж, завършил консерваторията, но не успял да направи музикална кариера, често пускаше в колата песни на Верда. Една вечер, на прибиране от фабриката за хранителни добавки, той спомена, че предстои европейско турне на поп дивата. Още щом влезе у дома, след десетчасовия работен ден, Нора си купи билет он-лайн. Избра концерта в Берлин; датата съвпадаше с планирана командировка до централата.

В деня на събитието излетя рано сутринта от София. От летище „Тегел“ потегли направо към офиса, разположен недалеч от Александер Плац. Денят премина в напрегнати презентации и дискусии. Нямаше търпение да приключи, да се прибере в хотела, да разкара деловия костюм, който въпреки парфюма носеше мирис на самолетно гориво и терминали. Искаше да хапне набързо някъде. По време на последната среща влезе в спор с колега – мъж със свръхтестостерон и патриархални разбирания, според който жените в бизнеса най-добре се справят с поднасянето на кафе. Нора виждаше презрителното му отношение при всяко засичане на вратата, когато той ускоряваше ход и почти я изблъскваше; в грубото прекъсване и явното пренебрежение към думите й. 

В края на днешното обсъждане колегата й скочи на крака, просъска нещо обидно на своя роден език, което Нора не показа, че разбира. Мъжът хвърли химикалката, с която преди това потропваше на масата, и напусна залата. „Този път ще го докладвам за нарушаване на фирмената етика“, закани се тя. Излезе от офиса с разтреперани колене и изтръпнали пръсти. Погледна часовника – до концерта имаше само час. Нямаше да успее да се освободи от мириса на самолетно гориво и терминали. Взе такси до бистро, близо до мястото на събитието. Поръча си салата, която почти не докосна. Изпи едно мартини, като с него преглътна и дозата вечерни „малки войници“. Усети познатото замайване и укротяване на пулса. Погледна часовника на ръката си – беше време да тръгва. Мина през тоалетната да си оправи грима. Сложи внимателно очна линия и тъмно червило. Беше готова за по-хубавата част от деня.

В ложата я посрещна сервитьор. Нора си поръча второ мартини. Не разбра кога са пристигнали останалите. Дори не забеляза, че музикантите подгряват за появата на Верда. Малко преди да загуби съзнание, си спомни, че докато пътуваше в таксито, беше преглътнала без вода още една доза антидепресанти.

Тази вечер „малките войници“ нахлуха с многобройна армия.

Когато дойде в съзнание, освен мургавия лекар, надвесен над нея, забеляза и някакви непознати, които се суетяха наоколо. Един от тях – едър брадат мъж, държеше ръката й. Тя се изправи неуверено, а той й помогна да седне на креслото. Музиката вече разтърсваше залата и Нора не чуваше какво си говорят медикът и слабият рус мъж. Вероятно обсъждаха състоянието й. Главата я болеше, докосна челото си и по пръстите й остана кръв. Светлокосият я погледна косо няколко пъти. Такива като него виждаше всеки ден – можеше да ги разпознае по категоричните жестове и без да чува императивния им тон. Успешни, самодоволни мъже, които вярваха, че управляват живота на другите. В моменти на слабост Нора им завиждаше. Тя никога нямаше да управлява нечий живот, защото едва се справяше със своя. Цялата група в ложата я поведе към лимузината на тузаря и потеглиха към спешен кабинет, където превързаха раната на главата й. Почувства се малко по-добре едва когато я оставиха в хотела. С нея от колата слезе брадатият мъж. Нора помоли да седнат за малко в лоби бара. Той я настани на мек кожен диван.

– Сега се връщам – подхвърли непознатият и се отправи към дъното на лобито.

Нора забеляза, че се движи свободно през фоайето. „Сигурно няма дом, пълен с деца, където да се прибира“, помисли си Нора. След малко мъжът се появи с чаша чай в

едната ръка и уиски в другата.

– За теб е топлата напитка – седна срещу нея. – Аз съм Йохан.

– Нора – промълви тя и отпи от чая. – Благодаря, Йохан.

Мъжът почеса брада и се усмихна.

– Баща ми казваше, че ако има напитка, която разрешава всички проблеми, това е чаят.

– Прав е бил баща ти – въздъхна Нора. – Физическата и емоционалната топлина се обработват от един и същ мозъчен център.

Йохан повдигна любопитно вежди и намести на рамо една от тирантите.

– Едва ли е бил наясно, но когато майка ми недоволстваше, той слагаше чайника на котлона.

Нора се вгледа в него:

– Откъде си?

– Швед съм. А ти си българка.

– Разкри ме – усмихна се унило Нора.

– Ето още едно разкритие … – с тези думи той извади метална кутийка от джоба си. – Не бях сигурен, че трябва да останат в чантата ти, докато бяхме в болницата. Честно казано, щях да ги изхвърля, но ти вероятно ще си набавиш нови.

Без да отговори Нора се пресегна и прибра кутийката. Помълчаха, после тя се надигна:

– Съжалявам, че пропуснахте концерта заради мен.

– Не се тревожи – каза Йохан, изпи на екс останалото в чашата; изправи се и й подаде визитка. – Звънни ми утре, за да разбера как се чувстваш.

Преди Нора да му отговори, той се обърна и излезе от хотела. Не помнеше кога последно някой искаше да знае как се чувства. „Чувствам се адски зле.“

Самолетът за София излиташе преди обяд на следващия ден. Щом мина през паспортния контрол, набра номера от визитката.

– Звучиш много по-добре – отбеляза Йохан. – Жалко, че днес пътуваш обратно. Адриан е организирал кратка среща в лобито с Верда и другите двама от ложата – двойката от Израел.

Още рано сутринта Нора получи обаждане от гърка; неясно как беше намерил телефона й. С ведър тон той й съобщи, че ще ѝ изпрати покана за финалния концерт от турнето. „Чудесен повод да се видим всички в Рим“, обяви.

„Самонадеян е, но е с добри намерения“, помисли си Нора и прие. Разказа на Йохан за идеята на Арестидес.

– Адриан обича да прави жестове. Приятел съм на Верда и също ще присъствам – поясни шведът.

Нора не попита колко близък приятел е, но след разговора, докато чакаше да отворят гейта, провери в интернет името му. Оказа се известен моден фотограф. В статиите го представяха като придружител на попдивата. На снимките или стърчеше с внушителния си ръст зад нея в тълпата, или отваряше вратата на автомобила. „Не изглеждат като истинска двойка. Никъде не се докосват. Прилича по-скоро на неин бодигард.“ От уредбата съобщиха, че гейтът е отворен, и тя се насочи към изхода.